Мастика със сълзи
Мастика със сълзи
В полутъмния бар,
на полутъмната маса,
подтиснал е своята мъка човекът,
с чаша мастика в ръка.
Седи и умислено гледа
как плуват кристалите бавно.
Какво ли си мисли човекът сега,
обхванал с пръсти той тежката чаша?
Отпива и бавно сълзите текат
в чашата, така кристално блестяща.
Всяка капка за него бе грях,
а кристалите - нежна отрова.
Плати и си тръгна човекът в нощта,
а тя обгърна го с някаква тайна.
Остана въпросът в нощта да виси -
къде ли бе тръгнал, къде ли ще спи?
© Гри All rights reserved.
