Мазохист
В собственото си сърце ножове един по един забивам.
Сълзи, носещи тъй много болка, лея, вместо да изтривам.
Разпада се пред мен света отново и отново, като стъкло.
И тез парчета остри сякаш забивам в мен едно по едно.
Аз ранявам се сама, безжалостно, със спомени, представи.
И думите твои от миналото - падащи върху мен сгради.
Сякаш вървя из тръни, бодли, които раздират ми душата.
И щом погледна в реалността, пак усещам болка позната.
Защо ли моята мисъл непрестанно скита се из мрака?
Мазохизмът емоционален е на рамото ми като сврака.
И ноктите си е впила силно в моето сърце, то кърви.
Не мога да изкореня чувствата, ах, как силно ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Майчето Всички права запазени
