MayaKoleva
62 резултата
Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...
  209 
Знаете ли? Силният човек също плаче, но...ето какво е силният човек за мен. Той не се страхува да покаже емоциите си, да изрази чувствата и вижданията си. Той може да разбира, да съчувства и прощава. Той вярва, че трудностите, през които е преминал го правят такъв, какъвто е. Силният човек не е чове ...
  273 
Ние, хòрата, сме тъй ранени,
с душевната си болка скрита.
С толкова много проблеми
и поне една надежда убита.
И носим своите разбити сърца, ...
  183 
-Хей, какво правиш?
-Какво правя ли? Нищо.
-Как така нищо?
-Ами ей така. Като гледам и ти не правиш нищо.
-Не, не е така. Аз мечтая. ...
  256 
Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...
  335 
Тя за него беше океанът,
той за нея - слънчевите дни.
Двамата решиха да избягат,
някъде далече и сам сами.
Тя гледаше звездите, но ...
  309 
Когато сърцето ти се разбива, как се усеща? То може да не се разбива за първи или втори, а за стотен пореден път...В един момент се стига дотам, че сълзите ти не са обилни и горещи, а студени...и се стичат бавно...Просто седиш, някъде изгубен в пространството, където нищо не съществува...и вече не м ...
  208 
Всичко започнало някъде там...където един изследовател загубил сърцето си...Така нареченият изследовател бил не по-малко мечтател. Неговото изгубено сърце чакало да бъде открито.
-Не мога да живея без сърце, как така ще живея без сърце, та това е невъзможно! Усещам го да тупти, но сякаш го няма...
И ...
  577 
Сърцето ти бие учестено.
Усещаш сълзите в очите си.
Това си ти.
Това е твоята болка.
Това са твоите вътрешни гласове. ...
  397 
Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...
  303 
Творецът сам е по душа,
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
  309 
Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...
  796  10 
Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
  710 
Тъй като всеки дава себе си на всички, той не се дава никому
В днешно време, в по-голямата част от времето хората са в движение, в бързане. Много често отделяме времето си на останалите, угаждаме им...Много често пренебрегваме себе си и се поставяме на заден план. Макар всеки ден околните да виждат ...
  1161 
Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...
  562 
Пак стоиш във мрака, във нощта.
Сякаш нож пронизва ти сърцето.
Но посрещаш само хладна самота.
Болката по-дълбоко ли е от морето?
Чакаш, ли чакаш...сам, във студа. ...
  300 
  478 
Понякога просто искам да заспя,
но игли ситни забиват се във мен.
Опитвам, въртя се, ли въртя, пак
ме лъхва остър вятър, и студен.
Понякога горещи вълни ме заливат, ...
  288  12 
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...
  556 
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
  536 
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
  284 
Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
  292 
Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...
  336 
На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла, ...
  276 
1
Залези неизживени,
рози от буря съкрушени.
Пеперуди в прахта умрели,
брегове далечни и студени. ...
  267 
Аз съм човекът, който ще слуша
музика сам, вървейки по дългия път.
Аз съм човекът, който ще се радва,
ще подксача, докато вали дъждът.
Аз съм човекът, който ще плаче, ...
  319 
Залез...В небето се преливаха красиви гъсти облаци, обагрени от слънчеви лъчи. Небето сияеше от цветове. На една зелена обширна поляна, сякаш без край, цъфтяха най-различни цветя. Зададе се едно тичащо момиченце, беше на около 6 години. Радваше се на прекрасния залез, косите му се вееха и тичаше, ся ...
  347 
Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...
  804 
Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...
  299 
В собственото си сърце ножове един по един забивам.
Сълзи, носещи тъй много болка, лея, вместо да изтривам.
Разпада се пред мен света отново и отново, като стъкло.
И тез парчета остри сякаш забивам в мен едно по едно.
Аз ранявам се сама, безжалостно, със спомени, представи. ...
  390 
Да си жена е през
трудности да преминаваш,
но пак с усмивка и сила, след
тъгата, напред да продължаваш!
Да си жена е да даваш ...
  678 
Нека простим!
Нека от гняв, омраза се освободим!
Нека простим!
Нека на чисто, напред продължим!
Нека простим! ...
  359 
Мила Родино, всеки българин
достоен в сърцето си те пази!
Мила Родино, недостоен е този,
който те подценява и мрази!
Мила Родино, рай си ти за тези, ...
  258 
Доброто е като малко
скъпоценно бисерче, зрънце.
Ала всъщност яркостта му дава
топлина на цяло сърце.
Доброто е магията, която всеки ...
  329 
Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше ед ...
  316 
М
Мрачни сенки дирят жертва, която да
превземат и заледят.
Мрачни сенки скитат нощем по тихия
опустял, мокър път.
Мъгла и вятър поглъщат целия свят, ...
  392 
Когато птиците политат
в небето, обагрено в цветове,
двама влюбени гледат се
и сърцата им пеят в ритъма
на бриза, който идва от на ...
  531 
Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...
  766 
Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени ...
  330 
Пишеш, пишеш,
а само ти
истински се
разбираш.
Думите понякога ...
  335 
Предложения
: ??:??