Безмилостно вали дъждът
и не зная накъде да се обърна.
Кога ли ще се нараня сама?
Не мога да се спра и да се върна.
Кога сама ще си забия ножа,
кога кръвта си грешна ще пролея?
Ти караш да настръхва мойта кожа.
От този поглед знам, ще полудея.
Не ме мъчи така, кажи ми!
Кажи, че искаш да ме имаш!
Че тъй желая те, прости ми.
А аз прощавам ти, че ме избираш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
