Безмилостно вали дъждът
и не зная накъде да се обърна.
Кога ли ще се нараня сама?
Не мога да се спра и да се върна.
Кога сама ще си забия ножа,
кога кръвта си грешна ще пролея?
Ти караш да настръхва мойта кожа.
От този поглед знам, ще полудея.
Не ме мъчи така, кажи ми!
Кажи, че искаш да ме имаш!
Че тъй желая те, прости ми.
А аз прощавам ти, че ме избираш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
