Безмилостно вали дъждът
и не зная накъде да се обърна.
Кога ли ще се нараня сама?
Не мога да се спра и да се върна.
Кога сама ще си забия ножа,
кога кръвта си грешна ще пролея?
Ти караш да настръхва мойта кожа.
От този поглед знам, ще полудея.
Не ме мъчи така, кажи ми!
Кажи, че искаш да ме имаш!
Че тъй желая те, прости ми.
А аз прощавам ти, че ме избираш.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
