Не, и теменугите в градината
над мен не са повехнали, не са повехнали, съвсем са още свежи, оросени с облачна вода, не са повехнали
ни устните ми, а съвсем заровена съм в захарница и теменужен корен ме допира през стъклото. Мен живородните мравуняци ме запрегръщат – наместо теб. Наместо теб. Наместо теб – пръстта затрупва сладостта ми; натрупвах облачна вода - за теб, за теменугите в протегнатите си ръце я трупах. Затрупана съм с пръст, ръце, ме прегърнете, ме прегърнете, мравки, теменуги, наместо теб ме прегърнете.
© Елед вен Всички права запазени