Не, и теменугите в градината
над мен не са повехнали, не са повехнали,
съвсем са още свежи,
оросени с облачна вода,
не са повехнали
ни устните ми, а съвсем
заровена съм в захарница
и теменужен корен ме допира
през стъклото.
Мен живородните мравуняци ме
запрегръщат – наместо теб.
Наместо теб. Наместо теб – пръстта ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up