Как откриха те в гората ключ вълшебен на съдбата 2
К Л Ю Ч
Може би е вече време
щастието ключ да вземе.
Той не е за всяка брава.
И разбрала съм, че става,
ако в точната ключалка
ти надеждата си малка,
даже с риска да сгрешиш,
безусловно превъртиш.
Ключове резервни няма
и заблуда е голяма,
ако мислиш, че ключар
ще е твой небесен дар.
Щастието ключ да вземе
ти, повярвай ми, е време!
. . .
Тук сме с Мечо и с Мецана.
Пълна кошницата стана
чак до горе с пресни гъби -
малки, бели, като зъбки
на усмихнато дете.
Радостни са днес и те,
към дома си се прибират.
Някога до пън се спират.
- Тук ще седна да почина -
казва Меца. И двамина
после те отново тръгват.
Мечо е трениран, пъргав
и е истински атлет.
От предчувствие обзет,
все върви и се оглежда.
Търси някой, ми изглежда.
Между клоните се свлича
половин гнездо на птиче.
Той с грижовност го отмества,
да не би да се намести
то под мечата му лапа.
Бос по пътя горски шляпа,
често и назад поглежда
без сърдити строги вежди,
с поглед въодушевен.
В този септемврийски ден
нещо трябва да се случи.
Спомняш си, нали, за ключа.
Тук настъпил е мига,
в който тяхната тъга,
че сами са без детенце
ще ги срещне с две меченца.
Както в пътя си вървяха,
някой че се скри видяха.
Меца спря и се огледа,
развълнувана и бледа.
Изтърча напред Мецан,
да погледне кой е сврян
там зад храстите от шипка.
Двама палавници припкат
и едно пред друго мече
хвали се: Голям съм вече!
А пък то дори не стига
връх на жълта комунига
Мерят ли го, половин
метър, но без пръст един
може би ще го изкарат.
Другото и то се кара:
- Чуй, от теб съм по-голяма!
Ей, да беше тука мама,
щях аз нея да попитам.
А сега със теб се скитам
и не зная накъде
пътят ще ни заведе.
Как къде, добро меченце?
Ти момиче, той момченце,
успокойте се, ви казвам!
Скоро майчината пазва
с обич ще ви приласкае
и в гората ще узнаят -
две сирачета мечета
имат вече дом и светят
с радост техните очички.
. . .
До тогава - спете всички!
И зарадвайте се вие,
че родител ще завие
с грижа детските гръбчета.
А със нашите мечета
утре пак ще продължим.
Време е сега да спим.
Следва: . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
!
