Мечо как ограда прави с Рори от дървета здрави - 2
Сутринта Мечокът мил
с труд се беше заловил.
От дърветата направи
той дъски еднакви, прави.
Имаше един комшия,
викаха му Луд Илия.
Сприхав бе, но работлив
този мечо пресметлив.
От чужбина той донесе
банциг миналата есен.
С него без магия прави
от дървета летви здрави.
Още вчера следобяд
посети го Мечо: - Брат,
искам с твоята машина
ти дърветата да минеш
и дъски да станат гладки.
Аз ще ти платя със сладко
от малини и къпини.
Ще разчитам, помогни ми!
Бързо станаха готови.
И сега дъските нови
беше почнал да кове.
Няма вече страхове,
че оградата ще падне.
Нова ще е тя до пладне.
А край него две мечета,
кой с пирон, с трион, с чукчето
отговорно му помагат.
С тати те ограда стягат.
Меца гледаше от къщи.
- Работлива си ми, дъще!
Някой може да говори,
че е работа на Рори
да помага на баща си.
Не жали и ти труда си! -
с трепет мислеше Мецана.
После пак шетня подхвана.
А работниците трима,
като в сговорна дружина,
бяха се така сплотили,
че оградата сменили
вече те от две страни.
- Мечо, хайде, прекъсни
работата и елате!
Аз приготвих ви салата
с моркови и карфиол.
Сядай ти на своя стол!
А работната задруга,
като майка и съпруга,
Меца нагости обилно
с обич, гледайки ги милно.
Тримата отново вън
са излезли. Ясен звън
от гласчета еква в двора.
Труд кипи от тях със сговор.
Мечо, също възхитен,
е разбрал от този ден,
че във всяко свое мече
помагач си има вече.
- Може ли с боите аз
да нашаря, но след вас,
тате, цялата ограда?
Но не зная син, червен
или може би зелен
цвят да избера за нея?
Шарена да е копнея!
- Аз мечтата одобрявам!
Боядисвай, разрешавам!
С радост всеки цвят да грее,
че щастлив той с нас живее! -
Мечо поощри Росина.
Без петна не се размина.
Имаше дори в тревата
и отпред по дъщерята,
но оградата, е ясно,
стана толкова прекрасна,
че съперничи по цвят
на деня, с дъга богат.
- Боядисай и вратата! -
на Росина каза тати. -
Ако си се уморила,
мама тебе би сменила.
- Аз обичам да рисувам
много, я не се шегувай!
Като нова тя ще стане
и с табелка закована:
улица "При нас поспри",
номер двадесет и три.
Тъй до края на деня
всичко блесна, засия.
Ако беше я видял
ти преди, не би познал
тази весела ограда.
Мама Меца за награда
бе направила бюрек -
вкусен, топличък и мек.
Днес мечетата щастливи
ще заспят и горделиви,
че потрудиха се дружно.
Утре, ако стане нужно,
пак на тати ще помагат,
за да могат да си лягат
те от своя труд доволни.
. . .
Време е сега, безспорно,
да си лягате и вие.
Сладък сън да ви завие!
Следва: . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
