Мечта
в небето исках да летя.
Със нея аз не се разминах,
като слънце тя живота ми огря.
Романсът в нея днес го няма,
летенето отдавна вече не е шик,
но тръпката е тъй голяма,
за нея сядам аз във моя "МиГ".
На старта си застанал хладнокръвно,
животното стоманено едва удържаш ти.
Очакване – излитането разрешено,
набираш скорост, сърцето лудо пак тупти.
Поривът на птица в миг те завладява,
машината е сила в твоите ръце.
Господстваш ти, а тя се подчинява,
мощта и адска е във младото сърце.
Изпълнен си със радост, сладка гордост,
да служиш с нея дал си ти обет.
Изтребителят е твойта вечна младост.
Да, малко са родените за тоз дует.
/ Равнец- 10.03.97г./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Петров Всички права запазени
