May 1, 2005, 8:24 AM

Мечта 

  Poetry
1034 0 1

Една мечта от малък имах -

в небето исках да летя.

Със нея аз не се разминах,

като слънце тя живота ми огря.


Романсът в нея днес го няма,

летенето отдавна вече не е шик,

но тръпката е тъй голяма,

за нея сядам аз във моя "МиГ".


На старта си застанал хладнокръвно,

животното стоманено едва удържаш ти.

Очакване – излитането разрешено,

набираш скорост, сърцето лудо пак тупти.


Поривът на птица в миг те завладява,

машината е сила в твоите ръце.

Господстваш ти, а тя се подчинява,

мощта и адска е във младото сърце.


Изпълнен си със радост, сладка гордост,

да служиш с нея дал си ти обет.

Изтребителят е твойта вечна младост.

Да, малко са родените за тоз дует.


/ Равнец- 10.03.97г./

© Христо Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??