Във отражението на леда видях
опропастени щастие, усмивка.
С течение на времето презрях
това, което съм - страхливка.
Уплаших се от теб, Мечта, защо?
Нима не те обичам и в страха си?
Виновна бях, но знам ли за какво...
Откривам те едва сега в кръвта си.
Кръвта, която носи твоето наследство,
студена бе, когато ти дойде.
Безгрижна бях в прекрасното си детство -
нищо нетърсещо дете. ...