Във отражението на леда видях
опропастени щастие, усмивка.
С течение на времето презрях
това, което съм - страхливка.
Уплаших се от теб, Мечта, защо?
Нима не те обичам и в страха си?
Виновна бях, но знам ли за какво...
Откривам те едва сега в кръвта си.
Кръвта, която носи твоето наследство,
студена бе, когато ти дойде.
Безгрижна бях в прекрасното си детство -
нищо нетърсещо дете.
Сега, когато е кръвта гореща,
е невъзможна късната ни среща.
© Юлия Маркова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
