11.03.2012 г., 18:39

Мечта...

723 0 1

Помня деня, когато играехме хорото.

В болка, в тревога ти бе до мен.

Ти възвърна вярата ми във доброто.

След мрачна нощ изгрява ден.

 

В утрин свежа галят ме лъчи.

Към мене сякаш идва светлина.

Тя идва от твоите очи.

От изток появява се зора.

 

Веднага забелязах твоята човечност,

чу се празничен звън.

Мечти за красота във вечност -

уви, това бе само сън.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...