Помня деня, когато играехме хорото.
В болка, в тревога ти бе до мен.
Ти възвърна вярата ми във доброто.
След мрачна нощ изгрява ден.
В утрин свежа галят ме лъчи.
Към мене сякаш идва светлина.
Тя идва от твоите очи.
От изток появява се зора.
Веднага забелязах твоята човечност,
чу се празничен звън.
Мечти за красота във вечност -
уви, това бе само сън.
© Георги All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
