Седя на бурен небосклон,

знам, там оглеждат се звездите,

пленен от новия си дом,

пак давам воля на мечтите.

Мечтая да съм вечно млад,

с коса, от изгрева огрята,

денят да е големият ми брат,

сестра - усмихната Луната.

Мечтая славеи да пеят вън,

лъчите да подскачат в двора,

да тичам с вятъра насън

и сенките да станат хора.

Как искам времето да спра,

годините да върна с задна дата,

а спомените - призрачна гора,

да се потулят в тишината.

Но виждам падаща звезда,

лети без цел и без посока

и в миг проплака тя - нощта,

прегърна я и каза - сбогом!