Мечта
707
0
1
Седя на бурен небосклон,
знам, там оглеждат се звездите,
пленен от новия си дом,
пак давам воля на мечтите.
Мечтая да съм вечно млад,
с коса, от изгрева огрята,
денят да е големият ми брат,
сестра - усмихната Луната.
Мечтая славеи да пеят вън,
лъчите да подскачат в двора,
да тичам с вятъра насън
и сенките да станат хора.
Как искам времето да спра,
годините да върна с задна дата,
а спомените - призрачна гора,
да се потулят в тишината.
Но виждам падаща звезда,
лети без цел и без посока
и в миг проплака тя - нощта,
прегърна я и каза - сбогом!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
