Мечта
Добър вечер, досадно различна,
неизречена моя мечта.
Как така в мойте сънища тичаш?!
Сякаш дебнеш, кога ще заспя,
за да тръгнеш света да разлистваш –
а в това ти си адски добра.
Щом решиш да обичаш - обичаш.
А когато ти трябват крила
можеш скучния ден да разкръстиш
и от всички парченца тъга
като Феникс от жар да възкръснеш…
та нали си безумна мечта.
Но си моя, дори и различна
и без мяра, все мериш небе.
Всички нощи до съмване сричаш,
с всеки изгрев даряваш криле…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
