Изваях образа ти във безсънни нощи,
с целувка нежна вдъхнах ти живот.
В миг пред мен от плът и кръв стоеше,
като мечта, изживяна за нощ.
От страх, любовта си да не изпусна,
до сутринта в ръцете ти не заспах,
и гледах я как се изплъзва,
първите лъчи как я правят на прах.
Безмилостно утрото от теб ме изтръгна,
недоумяваща, напред-назад се въртя.
Сякаш че лудост обзема ме,
реалност ли си, или мечта?
Сега само с мислите си будувам,
викам образа ти в моя свят,
където двамата ще бъдем
и уморени две очи ще заспят.
© Снежа Всички права запазени