15.04.2015 г., 1:10  

Meчта

498 0 1
Мечта   Понякога мечтая да съм стих, написан от нерадостен поет. И може би във втория куплет да бъда безгранично тих.   Понякога мечтая да съм крясък и кула от картонени сълзи. А в нея тъй самотно да пълзи сподавен вик от прах и пясък.   Понякога мечтая да съм звук, изсвирен от умиращ пианист. Да бъда в необятното си тук, тъй потребен и безкрайно чист.   Понякога мечтая да съм драма, изплакана във Шекспиров нюанс. И в този миг и радостен романс да срещна обичлива дама.   Понякога мечтая да съм всичко и всичко да изпитам за минута. Да седна на секундите на скута е моето желание едничко.   Понякога мечтая да съм стих…   Мишкин

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...