За цял живот, аз всичко, що съм искал -
едно е то било.
Мечта голяма имах си и мисля:
,,Защо ми бе...защо!?''
Как искам своя блян да хвърля
в пещта на ума мой.
И да зачакам, ала после, знам, ще зърна
Кошмарът - иде той.
И пак той мене ще отнеме
отнасяйки в реалността.
А блянът пак ще бъде лек и бреме -–
тъй безутешно тъжен съм сега.
И пак ще искам да го махна –
без него аз ще съм щастлив...
По него скоро пак ще ах-на -
към себе си немилостив.
***
Цял живот се лутам напразно,
в лабиринт от мамлива лъжа.
Онова, що желая най-страстно,
го има само в мойта душа.
***
Но ето, че усилие пак правя
да сбъдна своята мечта.
И вярвам си, че сам аз ще се справя,
и пътя сам ще извървя.
И с труд, и с воля, с постоянство,
усилвам своя трепет луд.
Напускам старото си царство,
откъсвам плод на своя труд...и...
Ето! Сбъднах аз мечтата своя!
Открих край себе си покой!
И заживях живота си по воля своя,
щом сбъднах бляна на живота свой!
***
Едно аз зная вече за живота,
едно е то - дано те ободри.
Човек е най-щастлив и жив, когато
върви към своите мечти.
© Александър Лозанов Всички права запазени
Но трябва да вярваме в себе си. И колкото и да е трудно да намерим сили да се изправим и да продължим напред, следвайки мечтите си.