2.12.2025 г., 20:10

Мечта

168 4 10

Мечта

 

Докосни сетивата ми с пареща длан –

ще се сблъскаш с душата ми, търсеща честност.

Непонятен за други, от мен си разбран.

Да те имам отново не ще бъде лесно.

 

Светофарът примигва в загадъчен цвят:

по пътека от мисли към тебе поемам.

Не отричам – ти цял си от бяло излят.

Аз участвам ли в тази космическа схема?

 

Вероятно съм цвете от Млечния път.

Да се срещнем! Детектор за влюбени взе ли?

А когато се скрием в най-тихия кът,

плодовете от рая ще бъдат узрели.

 

И Вселената топли – светът ни е млад.

Ще се сипят мечти – споделен звездопад!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...