31.10.2006 г., 13:22

Мечта

Поезия

1.1K 0 10

Трябва да се оцелява...
Кой както и с каквото може.
В тази шибана държава
инерцията смърт е, Боже!

Мразя туй, което върша!
Повдига ми се, няма смисъл!
Осем часа съм сред мърша...
Кога ли въздух ще подишам?

Колко още ще изкарам
в една изкуствена Матрица?
От ден на ден надолу падам...
А все мечтаех да съм птица...

Вярно. Аз съм си виновна.
Изглежда си го заслужавам.
Ала как да си помогна?
И как от мен си да избягам?

Сякаш, още не е късно
да тръгна срещу ветровете...
Та в мечтите да възкръсна
като дъга над домовете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ВТ (Вили Тодоров)

Просто тръгни! Успех! Вятърът само се прави на силен!

2006-12-29T18:02:12+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Ти можеш!

Повтаряй си като Зорбас/ на Никос Казандзакис/:
"... Няма да угасиш огнището ми! Няма да ме събориш..."

Можеш да крещиш срещу вятъра.
Можеш да преобърнеш живота си!

2006-12-29T17:59:37+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Можеш го, направи го мила.

Поздрав и усмивка.

2006-11-01T03:59:02+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ех,браво на теб!
Прегръдка!

2006-11-01T00:10:13+02:00
Меричка (Мери Попинз)

Никога не е късно, отпусни си душата, и напред!Поздрав!

2006-10-31T20:06:58+02:00