Oct 31, 2006, 1:22 PM

Мечта

Poetry

1.1K 0 10

Трябва да се оцелява...
Кой както и с каквото може.
В тази шибана държава
инерцията смърт е, Боже!

Мразя туй, което върша!
Повдига ми се, няма смисъл!
Осем часа съм сред мърша...
Кога ли въздух ще подишам?

Колко още ще изкарам
в една изкуствена Матрица?
От ден на ден надолу падам...
А все мечтаех да съм птица...

Вярно. Аз съм си виновна.
Изглежда си го заслужавам.
Ала как да си помогна?
И как от мен си да избягам?

Сякаш, още не е късно
да тръгна срещу ветровете...
Та в мечтите да възкръсна
като дъга над домовете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВТ (Вили Тодоров)

Просто тръгни! Успех! Вятърът само се прави на силен!

2006-12-29T18:02:12+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Ти можеш!

Повтаряй си като Зорбас/ на Никос Казандзакис/:
"... Няма да угасиш огнището ми! Няма да ме събориш..."

Можеш да крещиш срещу вятъра.
Можеш да преобърнеш живота си!

2006-12-29T17:59:37+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Можеш го, направи го мила.

Поздрав и усмивка.

2006-11-01T03:59:02+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ех,браво на теб!
Прегръдка!

2006-11-01T00:10:13+02:00
Меричка (Мери Попинз)

Никога не е късно, отпусни си душата, и напред!Поздрав!

2006-10-31T20:06:58+02:00