Мечта
Тя живее в скут на облак.
С душ от слънцето се къпе.
Като истина е гола,
по въже от вятър стъпва.
Балансира като щъркел -
в многоточие ловува.
През простора се промъква
като в таен вход на Лувъра.
С ято птици си играе.
По очите им разбира,
че в небето свършва раят,
щом сокол към теб пикира.
Още малка е, но силна.
Аз отглеждам я в сърцето.
Тя, душата ми, роди я,
ти ù развържи крилете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
