Мечта

10.12.2011 г., 1:31 ч.

Поезия » Философска

1361 0 12

Тя живее в скут на облак.
С душ от слънцето се къпе.
Като истина е гола,
по въже от вятър стъпва.
Балансира като щъркел -
в многоточие ловува.
През простора се промъква
като в таен вход на Лувъра.
С ято птици си играе.
По очите им разбира,
че в небето свършва раят,
щом сокол към теб пикира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мечта

Искате да прочетете повече?

Предложения