Мечта
Тя живее в скут на облак.
С душ от слънцето се къпе.
Като истина е гола,
по въже от вятър стъпва.
Балансира като щъркел -
в многоточие ловува.
През простора се промъква
като в таен вход на Лувъра.
С ято птици си играе.
По очите им разбира,
че в небето свършва раят,
щом сокол към теб пикира.
Още малка е, но силна.
Аз отглеждам я в сърцето.
Тя, душата ми, роди я,
ти ù развържи крилете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
