ria (Гергана Иванова)
284 3180
Dec 10, 2011, 1:31 AM

Мечта 

  Poetry » Phylosophy
1311 0 12

Тя живее в скут на облак.

С душ от слънцето се къпе.

Като истина е гола,

по въже от вятър стъпва.

 

Балансира като щъркел -

в многоточие ловува.

През простора се промъква

като в таен вход на Лувъра.

 

С ято птици си играе.

По очите им разбира,

че в небето свършва раят,

щом сокол към теб пикира.

 

Още малка е, но силна.

Аз отглеждам я в сърцето.

Тя, душата ми, роди я,

ти ù развържи крилете.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??