Тя живее в скут на облак.
С душ от слънцето се къпе.
Като истина е гола,
по въже от вятър стъпва.
Балансира като щъркел -
в многоточие ловува.
През простора се промъква
като в таен вход на Лувъра.
С ято птици си играе.
По очите им разбира,
че в небето свършва раят,
щом сокол към теб пикира.
Още малка е, но силна.
Аз отглеждам я в сърцето.
Тя, душата ми, роди я,
ти ù развържи крилете.
© Гергана Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
