Мечтание

7.12.2021 г., 20:35 ч.

Поезия » Пейзажна

645 1 2

Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.

Снежинки – чудни балерини
танцуват в бяла тишина,
а тишината сякаш свири -
нежна струна дърпа тя.

И сливат се в едно гората,
пътеки скрити под снега,
а слезли ниско небесата
завеса спускат - бяла тя.

Но трябва да си тръгвам вече -
ветрецът прави път пред мен,
че идва мразовита вечер,
а зима ще е нощ и ден.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.