7 дек. 2021 г., 20:35

Мечтание 

  Поэзия » Пейзажная
576 1 2

Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.

 

Снежинки – чудни балерини
танцуват в бяла тишина,
а тишината сякаш свири -
нежна струна дърпа тя.

 

И сливат се в едно гората,
пътеки скрити под снега,
а слезли ниско небесата
завеса спускат - бяла тя.

 

Но трябва да си тръгвам вече -
ветрецът прави път пред мен,
че идва мразовита вечер,
а зима ще е нощ и ден.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??