Мечтание

Dec 7, 2021, 8:35 PM

Poetry » Landscape

572 1 2

Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.

Снежинки – чудни балерини
танцуват в бяла тишина,
а тишината сякаш свири -
нежна струна дърпа тя.

И сливат се в едно гората,
пътеки скрити под снега,
а слезли ниско небесата
завеса спускат - бяла тя.

Но трябва да си тръгвам вече -
ветрецът прави път пред мен,
че идва мразовита вечер,
а зима ще е нощ и ден.

Please sign in with your account so you can comment and vote.