Мечтание

7 dic 2021, 20:35

Poesía » Del paisaje

575 1 2

Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.

Снежинки – чудни балерини
танцуват в бяла тишина,
а тишината сякаш свири -
нежна струна дърпа тя.

И сливат се в едно гората,
пътеки скрити под снега,
а слезли ниско небесата
завеса спускат - бяла тя.

Но трябва да си тръгвам вече -
ветрецът прави път пред мен,
че идва мразовита вечер,
а зима ще е нощ и ден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.