лидка (Лидия Кърклисийска)
106 421
21.04.2021 г., 20:15 ч.

Мечтаното щастие 

  Поезия
730 2 6

 

      Да гледаш небето тогава,когато

      луната зад облак поглежда свенливо,

      когато щурците през топлото лято

      надсвирват се в нощи красиви.

 

      Да слушаш гората как вечер запява,

      щом тихо ветрецът подухне,

      небесният свод със звездите тогава,

      като че ли над тебе ще рухне.

 

      Да вземеш в ръцете си с радост цветята

      растящи навред из полето,

      венци с тях да вият щастливи децата,

      а теб да ти трепка сърцето.

 

      Във утрото свежо към грозд да посегнеш,

      към праскови,ябълки,круши,

      напълнила кошница с тях да поседнеш

      и птичите песни да слушаш.

 

      Това е за мене мечтаното щастие

       далече от сивите сгради,

      от шумните улици,прашни площади,

      често хората там са нещастни.

 

      Бог дал ни е щедро красива природа,

      вода и земя плодородна,

      но питам се аз,цени ли народа

      тез блага на страната ни родна.

 

 

 

 

   

 

    

 

 

 

 

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??