Мечтаното щастие
Да гледаш небето тогава,когато
луната зад облак поглежда свенливо,
когато щурците през топлото лято
надсвирват се в нощи красиви.
Да слушаш гората как вечер запява,
щом тихо ветрецът подухне,
небесният свод със звездите тогава,
като че ли над тебе ще рухне.
Да вземеш в ръцете си с радост цветята
растящи навред из полето,
венци с тях да вият щастливи децата,
а теб да ти трепка сърцето.
Във утрото свежо към грозд да посегнеш,
към праскови,ябълки,круши,
напълнила кошница с тях да поседнеш
и птичите песни да слушаш.
Това е за мене мечтаното щастие
далече от сивите сгради,
от шумните улици,прашни площади,
често хората там са нещастни.
Бог дал ни е щедро красива природа,
вода и земя плодородна,
но питам се аз,цени ли народа
тез блага на страната ни родна.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
