Посрещат ме искрящите ми нощи
и тръпнещо живея между тях,
а в рамката на светлите си мощи
луната е стаен йеромонах.
Светулките са нощно петолиние
на звънкото църковно песнопение;
дърветата – в прегръдка исполини –
протягат ми шубрака за спасение…
Хартията е бледа балюстрада,
с накацали по фреските ù рими.
Ах, колкото и в нощите да страда,
скиталница душата е ранима.
С езиците на острите камшици
светкавица прерязва небесата;
папирусът, разяден от мушици,
разказва ни за истината свята...
Написаното истински дамгосва
неверници, замерящи лика ми,
но Словото Христово ме докосва,
запея ли смирено: „Господ с нами”!
Живея с красотата на перото –
възлюбена, съпруга и приятел,
и в делника завъртам колелото
на истински щастливец и мечтател.
01.07.2020 г.
Из "Пътник през Рая"
© Владислав Недялков Всички права запазени