Мечтатели
Когато срещнем се отново двама,
ще бъда аз отдавна остарял,
ще ме потупаш тихичко по рамо,
ще се обърна с поглед онемял.
С треперещи ръце ще позагладя,
в косите ти натрупания сняг.
И бавничко, подпирайки се двама,
ще прекосим оттатъшния бряг.
И нека времето свидетел бъде
на нашия прощален вече танц,
глупци, изгубвали се толкоз пъти,
вкопчени в последния си шанс.
Не бързай, аз съм тук и ще те чакам
да извървиш последния си брод,
за да сме заедно във светлината,
заложил съм си целия живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© sovichka Всички права запазени
