Мечтатели
Когато срещнем се отново двама,
ще бъда аз отдавна остарял,
ще ме потупаш тихичко по рамо,
ще се обърна с поглед онемял.
С треперещи ръце ще позагладя,
в косите ти натрупания сняг.
И бавничко, подпирайки се двама,
ще прекосим оттатъшния бряг.
И нека времето свидетел бъде
на нашия прощален вече танц,
глупци, изгубвали се толкоз пъти,
вкопчени в последния си шанс.
Не бързай, аз съм тук и ще те чакам
да извървиш последния си брод,
за да сме заедно във светлината,
заложил съм си целия живот.
© sovichka All rights reserved.
