Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
12.03.2011 г., 17:35 ч.

Мечтателна песен 

  Поезия » Гражданска
641 0 3

В тъгата на посърналия делник 

аз пак вървя с дъгата под ръка.

Усмихвам се на уличките бедни,

макар и да навяват самота.


Отгоре гледа слънце медножълто,

разпръсква жизнерадостни лъчи

и сякаш песен весела и бодра

звучи от всички хора и страни.


Пресипналият глас на минувача,

звънтенето на бързаща кола,

е напев мелодичен и прозрачен,

през него чувам своята мечта.


Как смело, огнено ме вика,

и как смехът ù ласкаво звучи,

и как щастливо ме разпитва

за дългите, смълчани дни.


Тълпата идва, после отминава,

от нея гледат глупави лица.

Красива среща, тягостна раздяла,

трепти в ъглите на града.


Но аз вървя далеч от хората,

вървя със своята мечта.

Във вихър бурен тичам не с умората,

а с слънцето и пролетта.


Животът днес е в моята мечта,

тя диша във нестихващата песен,

създава цветовете на света

и този стих небрежен и чудесен.

 

 

12.03.2011г.

 

 

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??