Мечтателна песен
В тъгата на посърналия делник
аз пак вървя с дъгата под ръка.
Усмихвам се на уличките бедни,
макар и да навяват самота.
Отгоре гледа слънце медножълто,
разпръсква жизнерадостни лъчи
и сякаш песен весела и бодра
звучи от всички хора и страни.
Пресипналият глас на минувача,
звънтенето на бързаща кола,
е напев мелодичен и прозрачен,
през него чувам своята мечта.
Как смело, огнено ме вика,
и как смехът ù ласкаво звучи,
и как щастливо ме разпитва
за дългите, смълчани дни.
Тълпата идва, после отминава,
от нея гледат глупави лица.
Красива среща, тягостна раздяла,
трепти в ъглите на града.
Но аз вървя далеч от хората,
вървя със своята мечта.
Във вихър бурен тичам не с умората,
а с слънцето и пролетта.
Животът днес е в моята мечта,
тя диша във нестихващата песен,
създава цветовете на света
и този стих небрежен и чудесен.
12.03.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
