18.12.2014 г., 18:20

Мечтая аз!

1.3K 1 0

 

 

Мечтая аз за утрешния ден

по-мъдър, по-щастлив и по-прекрасен

Нима във мъки е определен

да мине нашият живот ужасен?

 

Мечтая аз за светла бъднина,

за радостни деца и силни внуци,

мечтая аз за слънчева страна,

изпълнена с любов и нежни звуци.

 

Тъгувам аз за българската реч,

за българските родни песни,танци,

но те сега изместени са веч,

от тез на англичани и испанци!

 

Защо предаваме без съпротива

наследството на нашите деди?

Защо доброто вече си отива

замествано с измамни свободи!

 

Къде ни водят нашите водачи -

защо не любят българския род

и тъй Родината ни бавно крачи

към нови бездни и скотски живот!

 

О, български чеда, къде вървите,

като слепци без истински водач!?

Защо като орли не полетите,

а лутате се в сумрачния здрач?!

 

Забравихте мечтите на дедите,

с които те вървяха все напред,

и с българската гордост във гърдите

победи смело жънеха навред!

 

Нима във времето се изродихте,

загубихте могъщия им ген,

със бъдещето зло  се примирихте,

забравихте завета им свещен!

 

Да бъдете народ велик, достоен,

със собствена култура и език,

народ красив и многоброен,

със светъл и богоподобен лик!

 

13.11.2014 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...