10.09.2007 г., 9:46

Мечтая спомени

764 0 13
Ще помечтая спомени-измислици,
да си припомня за небивалици,
ще бъда тази нощ принцесата
със стъклени пантофки сини.
Сънят ми недосънуван, ще се сбъдне,
към своят свят - звезда ще литне.
Каляска тиквена на прага ми ще чака
със делника в зори да ме приеме.
Звездите ще са трепкащите полилеи,
запалени с искриците от нежни феи,
ефирът от любов ще натежее,
в копненията нежни ще прелее.
И моят принц... там мен ще чака.
И аз ще бъда неговата нежна фея...
Най-хубавите спомени не са се сбъдвали,
мечтая смомените, за да ги сбъдвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Най-хубавите спомени не са се сбъдвали,
    мечтая смомените, за да ги сбъдвам."

    Пожелавам сбъдване, Жени!
  • Благодаря ви!
    А моят принц...там мен не чака.
    И аз за него не съм фея...
    Тъжно е, но ще мине.
    Лек и топъл да бъде денят ви!
  • ефирът от любов ще натежее -прекрасни думи, прекрасен стих.Когато прочета твой стих, Златокоске, ми се иска да обичам до полуда целия свят , да целуна всички с най-голяма нежност и умиление. С обич, миличка, с много обич.
  • Чудесна си ПРИНЦЕСО!
  • Най-хубаво е това, което предстои, пожелавам ти го!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...