30.06.2017 г., 14:57

Мечти

822 0 0

Само глупците мечтаят за власт
и не знаят 
за злините, които носи.
Превърнали в рай 
собственият си ад
не задават много въпроси.
Умният АЗ 
се давя в алкохол,
подпухнала плът нося.
Приличен живот 
с малко суета пожелах,
а може би прося!?!
В лудостта не ме познахте
крещах, скачах, хулех всички...
с истината ви замерях  не с кал
и ви запазих маските чисти.
Вървете с вдигната глава
тъпи смешки, фалшиви усмивки
Глупакът готов е на всичко да блесне
и никога няма да се замисли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...