4.05.2008 г., 13:32

Мечти

982 0 2

Седя си до нощната лампа

и пак се понасям в свят непознат.

Там никой не вика, не плямпа,

красиви момчета в краката ти спят.

 

Но аз съм сляпа за тези неща,

за тебе си мисля отново сега,

не мога своята болка така да тая -

единствен за мен си ти на света.

 

Мечтая аз пак до мен да си ти

и с целувки страстни да ме обсипваш,

но, уви, няма те тук в тежките дни

и отново сол в раната ми сипваш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...