Седя си до нощната лампа
и пак се понасям в свят непознат.
Там никой не вика, не плямпа,
красиви момчета в краката ти спят.
Но аз съм сляпа за тези неща,
за тебе си мисля отново сега,
не мога своята болка така да тая -
единствен за мен си ти на света.
Мечтая аз пак до мен да си ти
и с целувки страстни да ме обсипваш,
но, уви, няма те тук в тежките дни
и отново сол в раната ми сипваш ти.
© Гергана Василева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
