ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
16.07.2011 г., 16:27 ч.

Мечти 

  Поезия » Философска
881 0 17

Препуска в коловоза си животът -

един безкраен ешелон от дни,

задъхва се в избраната посока,

изпуска пара с ранните мъгли...

 

Лети край гари, скътани в душата

и спира често - странник да качи,

билета си събирал от заплата,

най-чудния си сън да посети...

 

И всеки пътник, свил се във купето,

пътува, без да знае накъде,

а Машинистът, килнал си бомбето,

в гръбнака на годините оре...

 

Понякога, по стълбичката стръмна

ръце се хващат - за последен път

и слизат бавно с куфарите пълни -

мечтите си отвъд да занесат...

 

http://vbox7.com/play:db314ef3&al=1&vid=4041229

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??