Мечти
Препуска в коловоза си животът -
един безкраен ешелон от дни,
задъхва се в избраната посока,
изпуска пара с ранните мъгли...
Лети край гари, скътани в душата
и спира често - странник да качи,
билета си събирал от заплата,
най-чудния си сън да посети...
И всеки пътник, свил се във купето,
пътува, без да знае накъде,
а Машинистът, килнал си бомбето,
в гръбнака на годините оре...
Понякога, по стълбичката стръмна
ръце се хващат - за последен път
и слизат бавно с куфарите пълни -
мечтите си отвъд да занесат...
http://vbox7.com/play:db314ef3&al=1&vid=4041229
© Михаил Цветански All rights reserved.
