2.03.2017 г., 23:16

Мечти

540 0 0

Мечтаехме да гледаме заедно залеза.
Сега, когато го гледам, ти си там.
Мечтаехме да гледаме заедно звездите.
Сега ти си сред тях...
Мечтаехме да вървим по един път – заедно.
Сега ти вървиш по път без посока.
Мечтаехме заедно,
сега мечтая пак да си до мен...
Залезът показва как гори сърцето ми.
Звездите са колкото сълзите в очите ми.
А пътят – той вече е невъзможен.
Единственото, което ми остана са спомените.

Спомените за нашите мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ботушанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...