2.03.2017 г., 23:16

Мечти

538 0 0

Мечтаехме да гледаме заедно залеза.
Сега, когато го гледам, ти си там.
Мечтаехме да гледаме заедно звездите.
Сега ти си сред тях...
Мечтаехме да вървим по един път – заедно.
Сега ти вървиш по път без посока.
Мечтаехме заедно,
сега мечтая пак да си до мен...
Залезът показва как гори сърцето ми.
Звездите са колкото сълзите в очите ми.
А пътят – той вече е невъзможен.
Единственото, което ми остана са спомените.

Спомените за нашите мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ботушанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...