Мечтаехме да гледаме заедно залеза.
Сега, когато го гледам, ти си там.
Мечтаехме да гледаме заедно звездите.
Сега ти си сред тях...
Мечтаехме да вървим по един път – заедно.
Сега ти вървиш по път без посока.
Мечтаехме заедно,
сега мечтая пак да си до мен...
Залезът показва как гори сърцето ми.
Звездите са колкото сълзите в очите ми.
А пътят – той вече е невъзможен.
Единственото, което ми остана са спомените.

Спомените за нашите мечти.