Мечти, ябълки и канела
На Валентина Йосифова
Дали защото бе приела
в мен образ на мадона чист,
Мечти и ябълки с канела
очаквах като брулен лист
в летежа си да ме докосне
преди умът да разбере -
една сълза в ливада росна
изби "Божурено море".
И разкази се заредиха:
"Какао", "Ангел", "Чакан дъжд".
В лицето ти една усмивка
бе птица, кацнала във ръж.
Там зрелите жита танцуват,
като вълни пред вълнолом
и ти усещаш как бушува
от страсти малкият салон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
