На Валентина Йосифова
Дали защото бе приела
в мен образ на мадона чист,
Мечти и ябълки с канела
очаквах като брулен лист
в летежа си да ме докосне
преди умът да разбере -
една сълза в ливада росна
изби "Божурено море".
И разкази се заредиха:
"Какао", "Ангел", "Чакан дъжд".
В лицето ти една усмивка
бе птица, кацнала във ръж.
Там зрелите жита танцуват,
като вълни пред вълнолом
и ти усещаш как бушува
от страсти малкият салон.
© Иван Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
