Мечтите на една надежда
Във стария ми гардероб
една надежда се бе скрила.
Живяла тежко, като роб,
но изведнъж решила,
че иска светлина, простор,
да е свободна, да мечтае!
Без срам, без капчица позор
тя моя път да начертае!
"Повярвай в мен, освободи ме!"
помоли ми се малката надежда!
"Да бъде! - казах й - Води ме,
бъди ми спътник, ще те следвам!"
И тръгнахме, до днес вървим...
все заедно - приятелки сърдечни!
Кога ли ще се разделим?
Приятелството ни е вечно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Маджарова Всички права запазени
