Sep 20, 2009, 9:31 PM

Мечтите на една надежда 

  Poetry » Other
961 0 8

Във стария ми гардероб

една надежда се бе скрила.

Живяла тежко, като роб,

но изведнъж решила,

 

че иска светлина, простор,

да е свободна, да мечтае!

Без срам, без капчица позор

тя моя път да начертае!

 

"Повярвай в мен, освободи ме!"

помоли ми се малката надежда!

"Да бъде! - казах й - Води ме,

бъди ми спътник, ще те следвам!"

 

И тръгнахме, до днес вървим...

все заедно - приятелки сърдечни!

Кога ли ще се разделим?

Приятелството ни е вечно!

 

 

© Христина Маджарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??