Sep 20, 2009, 9:31 PM

Мечтите на една надежда

  Poetry » Other
1.2K 0 8

Във стария ми гардероб

една надежда се бе скрила.

Живяла тежко, като роб,

но изведнъж решила,

 

че иска светлина, простор,

да е свободна, да мечтае!

Без срам, без капчица позор

тя моя път да начертае!

 

"Повярвай в мен, освободи ме!"

помоли ми се малката надежда!

"Да бъде! - казах й - Води ме,

бъди ми спътник, ще те следвам!"

 

И тръгнахме, до днес вървим...

все заедно - приятелки сърдечни!

Кога ли ще се разделим?

Приятелството ни е вечно!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Маджарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....